МАЕ: соларната енергия ще води световния ръст на ВЕИ до 2031 г., но мрежите изостават
Международната агенция по енергетика прогнозира близо 4 800 GW нови възобновяеми мощности през следващите шест години, като фотоволтаиците осигуряват над три четвърти от растежа. Ограниченията на електропреносните мрежи и недостигът на гъвкавост обаче се превръщат във все по-сериозно предизвикателство.

Между 2026 и 2031 г. глобалните мощности за производство на електроенергия от възобновяеми източници се очаква да нараснат с близо 4 800 гигавата (GW). Това е с 57% повече от добавените мощности през предходния шестгодишен период.
Прогнозата е част от доклада Renewables 2026 на Международната агенция по енергетика (МАЕ), публикуван на 6 ноември 2026 г.
Основният двигател на този растеж ще бъдат фотоволтаиците. Според агенцията те осигуряват над три четвърти от нарастването на възобновяемите мощности до 2031 г.
Докладът поставя и друг, не по-малко важен въпрос: как електроенергийните системи ще поемат толкова голямо количество производство, което зависи от слънцето и вятъра?
| Показател | Стойност по прогнозата на МАЕ |
|---|---|
| Нови ВЕИ мощности 2026-2031 г. | близо 4 800 GW |
| Ръст спрямо предходните шест години | 57% |
| Обща ВЕИ мощност 2025-2031 г. | ръст с близо 85% |
| Наземни вятърни централи до 2031 г. | 2 040 GW |
| Дял на ВЕИ в световното производство през 2031 г. | близо 45% |
| Ограничено производство до 2031 г. | над 800 TWh годишно |
Близо 4 800 GW нови мощности, но не всички ще произвеждат едновременно
Прогнозираните 4 800 GW представляват нова инсталирана мощност, а не количество произведена електроенергия.
Разликата е съществена. Един гигават фотоволтаици не произвежда постоянно един гигават електроенергия. Реалното производство зависи от слънчевото греене, сезона, местоположението и техническите характеристики на инсталацията.
Въпреки това мащабът на очакваното разширяване е значителен. Според МАЕ общата инсталирана мощност на възобновяемите източници в света ще нарасне с почти 85% между 2025 и 2031 г.
Соларната енергия ще има водеща роля, следвана от наземните вятърни електроцентрали. Общата мощност на последните се очаква да нарасне с над 70% и да достигне 2 040 GW до 2031 г.
Този растеж вече не се обяснява единствено с климатичните цели. Според изпълнителния директор на агенцията Фатих Бирол днес „основно енергийната сигурност движи разширяването на възобновяемите източници". Зависимостта от вносни горива и нестабилните международни цени се превръщат във все по-важни причини държавите да инвестират в собствено производство.
Китай остава водещ, но растежът се разширява към други пазари
Китай ще продължи да бъде най-големият пазар за нови възобновяеми мощности. Делът му в глобалния растеж обаче се очаква да намалее от над 60% през 2025 г. до 53% за прогнозния период.
Една от причините е промяната в китайската система за подпомагане на възобновяемата енергия. Преминаването от фиксирани изкупни цени към конкурентни търгове е свързано със значително забавяне на новите соларни инсталации през първите девет месеца на 2026 г. Според МАЕ спадът спрямо същия период на предходната година е близо 55%.
Същевременно други пазари ускоряват развитието си. Индия се очертава като вторият по големина пазар за растеж в света. Югоизточна Азия, Близкият изток и Африка също увеличават инвестициите си.
За първи път новите мощности в развиващите се икономики извън Китай се очаква да достигнат същия обем като тези в развитите икономики.
Това показва, че разпространението на фотоволтаиците вече не е концентрирано само в няколко големи пазара.
Истинското предизвикателство: мрежите не се развиват със същата скорост
Бързото изграждане на соларни и вятърни централи поставя все по-голям натиск върху електропреносната и електроразпределителната инфраструктура.
Според МАЕ проектите за възобновяема енергия в напреднал етап, които чакат присъединяване към електрическата мрежа, вече достигат приблизително 3 000 GW в световен мащаб. Това е увеличение с 60% за една година.
Важно е да се уточни, че тези 3 000 GW не представляват изградени централи, които стоят неизползвани. Става дума за проекти в напреднал етап от процеса на присъединяване, чието реализиране зависи от различни технически, регулаторни и инвестиционни условия.
Проблемът не се изчерпва с наличието на достатъчно електропроводи.
Соларните централи често произвеждат най-много електроенергия около обяд, когато потреблението невинаги е достатъчно високо. Вятърните централи също имат променлив производствен профил.
Когато производството надвишава възможностите на мрежата или потреблението, операторите могат да бъдат принудени да ограничават част от него. Така наличието на повече инсталирани мощности не означава автоматично, че цялата потенциално произведена електроенергия ще достигне до потребителите.
Над 800 TWh възобновяема електроенергия може да бъде ограничавана годишно
Един от най-показателните резултати в доклада е свързан именно с ограничаването на производството, известно като curtailment.
По оценки на МАЕ техническото ограничаване на производството от вятърни и соларни централи е достигнало близо 200 тераватчаса (TWh) през 2025 г. До 2031 г. то може да надхвърли 800 TWh годишно.
Това би представлявало приблизително 8% от общото производство на променливите възобновяеми източници според прогнозата на агенцията.
Причините могат да включват недостатъчен капацитет за пренос, ограничения в електроенергийната система и несъответствие между моментното производство и потребление.
Резултатът е парадоксален: възможно е да има все повече фотоволтаични панели, но част от електроенергията, която биха могли да произведат, да не бъде използвана.
Това е една от причините инвестициите в мрежова инфраструктура, съхранение на енергия и управление на потреблението да стават толкова важни, колкото и изграждането на нови централи.
Батериите стават ключова част от енергийната система
С разширяването на соларното производство батерийните системи придобиват все по-голямо значение. Тяхната задача не е да създават допълнителна електроенергия, а да преместват използването ѝ във времето.
Соларна централа може да зарежда батерия през часовете с високо производство. Натрупаната енергия след това може да бъде използвана вечер, когато потреблението се увеличава, а слънчевото производство намалява. Този принцип работи както при домашните системи, така и при големите индустриални батерийни инсталации.
Според МАЕ капацитетът на батериите, разположени при самите потребители, може да нарасне почти шест пъти и да надхвърли 670 GWh до 2031 г. Агенцията очаква повече от една трета от домашните фотоволтаични системи да включват батерия към края на прогнозния период.
Това обаче не означава, че батерията автоматично е финансово изгодна за всяко домакинство. Рентабилността зависи от цената на оборудването, потреблението през деня и вечерта, местните тарифи, възможността за продажба на излишната електроенергия и режима на присъединяване.
Възобновяемите източници могат да осигуряват близо 45% от световната електроенергия
Прогнозата на МАЕ не се отнася само до броя на новите централи.
Очаква се делът на възобновяемите източници в световното производство на електроенергия да нарасне от 33% през 2025 г. до близо 45% през 2031 г. Производството от слънце и вятър заедно се очаква да се увеличи повече от два пъти, достигайки над 28% от общото световно производство.
Особено важен е друг прогнозен момент: през 2029 г. соларната енергия може да изпревари водноелектрическите централи по годишно производство и да стане най-големият възобновяем източник на електроенергия в света.
Дълго време водноелектрическите централи бяха основният източник на възобновяема електроенергия. Фотоволтаиците обаче се изграждат сравнително бързо, могат да бъдат разполагани в различни мащаби и вече са конкурентни по цена на много пазари.
Какво означава прогнозата за България?
Докладът на МАЕ е глобален и числата за световния растеж не бива да се представят като конкретна прогноза за България. Въпреки това той очертава няколко въпроса, които са пряко свързани с развитието на българския електроенергиен сектор.
Първият е капацитетът на мрежата да приема нови мощности. Изграждането на фотоволтаични централи е само една част от процеса. Необходимо е електроенергията да може да бъде пренесена до местата, където се потребява, без да се създават претоварвания и ограничения.
Вторият въпрос е съхранението. Батериите могат да помогнат за използването на повече соларна електроенергия в часовете, когато тя е необходима. Но ползите и икономическите резултати са различни при домашна система за собствено потребление и при голям проект, който участва на електроенергийния пазар.
Третият е необходимостта от по-гъвкаво потребление. Зареждането на електромобили, отоплението с термопомпи и управлението на промишлени товари могат да бъдат организирани така, че част от потреблението да съвпада с часовете на високо производство от възобновяеми източници. Това не премахва необходимостта от мрежови инвестиции, но може да намали част от натиска върху системата.
За домакинствата, които обмислят собствена фотоволтаична инсталация, основният извод е практичен: важно е не само колко електроенергия ще произвежда системата годишно, а и кога ще се произвежда тя и каква част ще може реално да бъде използвана.
Следващият етап няма да бъде само надпревара за повече панели
През последните години вниманието често беше насочено към цените на соларните панели и скоростта на изграждане на нови мощности.
Новата прогноза на МАЕ показва, че следващият етап от развитието на възобновяемата енергия ще зависи все повече от способността на електроенергийните системи да управляват произведената електроенергия.
Близо 4 800 GW нови възобновяеми мощности биха променили значително световния енергиен баланс. Но за да бъде използван пълният им потенциал, ще са необходими достатъчно мрежов капацитет, батерийни системи, гъвкаво потребление и по-добра координация между производството и търсенето.
Именно там може да се реши колко от очаквания соларен растеж ще се превърне в действително използвана електроенергия.
Източници
- 1.
- 2.
- 3.

