ЕБВР финансира нова батерийна система с капацитет 512,5 MWh в България
Европейската банка за възстановяване и развитие отпуска 30 млн. евро за разширяване на съхранението на електроенергия в Тенево, област Ямбол. Заедно с финансирането от Raiffeisen Bank International общият пакет достига 60 млн. евро, а новата система ще има мощност 246 MW.

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) обяви на 2 ноември 2026 г. финансиране за изграждането на нова мащабна батерийна система за съхранение на електроенергия в България.
Проектът се реализира от „Тенево Солар Технолоджис" ЕАД и предвижда инсталирането на батерии с мощност 246 MW и енергиен капацитет 512,5 MWh.
ЕБВР предоставя заем от 30 млн. евро, допълнен от още 30 млн. евро паралелно финансиране от Raiffeisen Bank International (RBI).
Новата инсталация ще бъде разположена в съществуващия енергиен комплекс край Тенево, област Ямбол, където вече функционират фотоволтаична централа и друга система за съхранение на електроенергия.
246 MW мощност и над 500 MWh съхранение
Новата батерийна система ще разполага с мощност от 246 MW и капацитет 512,5 MWh.
Двата показателя измерват различни характеристики. Мощността в MW определя колко електроенергия може да отдава системата за единица време, а капацитетът в MWh показва общото количество енергия, което може да съхранява.
При работа с номиналната си мощност от 246 MW, капацитетът от 512,5 MWh теоретично би бил достатъчен за приблизително 2 часа и 5 минути непрекъснато отдаване на електроенергия.
Това е ориентировъчно изчисление. Реалната продължителност зависи от техническите ограничения, използваемия капацитет, загубите и начина на експлоатация.
Според проектната документация на ЕБВР новата инсталация ще използва литиево-железно-фосфатна (LFP) батерийна технология.
Разширение на съществуващия соларен комплекс в Тенево
Новият проект няма да бъде самостоятелен обект, а ще допълни вече изградената инфраструктура в района.
Енергийният комплекс включва:
| Съоръжение | Мощност | Капацитет за съхранение |
|---|---|---|
| Съществуваща фотоволтаична централа | 242 MWp | няма |
| Съществуваща батерийна система | 65 MW | 260 MWh |
| Нова батерийна система | 246 MW | 512,5 MWh |
След добавянето на новата инсталация общите параметри на батерийното съхранение в комплекса ще достигнат 311 MW мощност и 772,5 MWh енергиен капацитет.
Фотоволтаичната централа в Тенево също е финансирана от ЕБВР и RBI. Банката вече е предоставила 50 млн. евро за нейното изграждане и експлоатация.
Разширяването на съхранението ще позволи по-гъвкаво използване на произведената слънчева електроенергия, включително преместването на част от нея към часове с по-ниско производство или по-високо потребление.
Защо батериите стават все по-важни за България?
С увеличаването на фотоволтаичните мощности в България нараства и необходимостта от съоръжения, които могат да съхраняват електроенергия.
Соларните централи произвеждат най-много електроенергия през светлата част на деня, като в определени часове производството може да надхвърля непосредственото търсене или възможностите за пренос.
Батерийните системи позволяват част от тази енергия да бъде съхранена и подадена обратно към мрежата по-късно.
Те могат също да предоставят услуги за балансиране и да подпомагат стабилността на електроенергийната система.
Това не означава, че батериите премахват всички ограничения на възобновяемото производство. Капацитетът им е ограничен, при зареждане и разреждане има загуби, а икономическата им ефективност зависи от пазарните условия.
Въпреки това развитието на мащабни системи за съхранение е важна част от интегрирането на повече слънчева и вятърна енергия.
Над 6 GW батерийна мощност в България според ЕБВР
В официалното си съобщение ЕБВР посочва, че според последните оценки капацитетът за съхранение на електроенергия в батерии в България надхвърля 6,2 GW мощност и 19 GWh енергиен капацитет.
Това поставя страната сред регионалните лидери по развитие на съхранението на електроенергия.
Посочените стойности представляват оценка, цитирана от банката, и не бива да се смесват с капацитета само на проекта в Тенево. Съобщението не уточнява каква част от този капацитет вече работи и каква е в процес на изграждане или договаряне.
ЕБВР отбелязва и ролята на българския План за възстановяване и устойчивост. От 2023 г. банката работи с Министерството на енергетиката по разработването на схеми за подкрепа, конкурентни процедури и техническа проверка на проекти за възобновяема енергия и съхранение.
Според институцията тези програми са допринесли за ускоряване на инвестициите в сектора.
Кой стои зад проекта в Тенево?
„Тенево Солар Технолоджис" е съвместно предприятие с равни дялове между Renalfa IPP и датската Eurowind Energy.
Renalfa IPP е свързана с австрийската Renalfa Solarpro Group и френския инфраструктурен инвеститор RGreen Invest.
Според проектната документация на ЕБВР за новата батерийна система е предвидено използването на оборудване от Hithium, а Solarpro участва като изпълнител на инженерните дейности, доставката и изграждането.
ЕБВР посочва, че проектът е получил необходимите национални разрешителни. Това обаче не означава, че новата батерийна система вече е завършена или въведена в експлоатация.
В съобщението от 2 ноември не е посочена конкретна дата за пускането ѝ в експлоатация.
Какво означава инвестицията за българската енергетика?
Новото финансиране в Тенево е още един пример за промяната в начина, по който се развиват големите проекти за възобновяема енергия.
Все по-голямо значение придобива не само количеството произведена електроенергия, но и възможността тя да бъде съхранявана и използвана в подходящия момент.
С планираните общо 772,5 MWh батериен капацитет комплексът в Тенево ще разполага със значително по-голяма гъвкавост при управлението на производството и продажбата на електроенергия.
Реалният принос към електроенергийната система ще зависи от начина на експлоатация, пазарните условия и взаимодействието с електропреносната мрежа.
Финансирането от ЕБВР и RBI показва, че мащабното съхранение на енергия вече се превръща в съществена част от инвестициите във възобновяеми източници в България.
Източници
- 1.
- 2.
- 3.

