Бюджет 2027 предвижда 5% вноска за батерийните паркове: защо реалната тежест може да е по-висока
България планира нова 5-процентова вноска върху приходите на самостоятелните батерийни системи за съхранение на електроенергия. Браншът предупреждава, че тя може да засегне сериозно рентабилността на вече изградени проекти. Министерството на енергетиката предлага различен начин за изчисляването ѝ, а окончателното решение предстои.

Докато България увеличава инвестициите си в батерии за съхранение на електроенергия, проектът на държавния бюджет за 2027 г. предвижда нов финансов ангажимент за операторите на тези съоръжения.
Става дума за вноска от 5% във Фонд „Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС), която според внесените текстове ще се начислява върху приходите на операторите на самостоятелни батерийни системи.
Според внесения на 16 ноември законопроект вноската е целева и се дължи за периода от 1 януари до 31 декември 2027 г.
На 18 ноември Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия (АПСТЕ) поиска предложението да отпадне. Организацията предупреждава, че облагането на приходите, без да се отчитат разходите за закупуване на електроенергия, може да затрудни инвестициите в сектора.
Паралелно с това заместник-министърът на енергетиката Кирил Темелков предложи вноската да се изчислява върху положителната разлика между определени приходи и разходите за закупената електроенергия, а не върху целия приход. Към 20 ноември това предложение е представено устно в ресорната парламентарна комисия и не е част от внесения текст на законопроекта.
Разликата между двата подхода е съществена.
Защо 5% от приходите не означават 5% от печалбата
Големите батерийни системи не произвеждат електроенергия. Те я съхраняват и я отдават обратно в електрическата мрежа.
Един от начините да реализират приходи е да купуват електроенергия в часове с по-ниски цени и да я продават, когато търсенето и цените са по-високи.
Батериите могат също да получават възнаграждения за услуги, които подпомагат балансирането на електроенергийната система.
Това означава, че значителна част от приходите им може да е свързана с електроенергия, която предварително е била закупена.
Нека използваме опростен пример:
| Показател | Сума |
|---|---|
| Разход за закупена електроенергия | 10 000 € |
| Приход от продажбата ѝ | 10 800 € |
| Разлика преди останалите разходи | 800 € |
| Вноска от 5% върху целия приход | 540 € |
| Остатък след вноската, преди останалите разходи | 260 € |
В този пример вноската от 540 евро представлява 67.5% от първоначалната разлика от 800 евро.
Сметката не включва технологични загуби, амортизация, финансиране, експлоатационни разходи и други плащания. Следователно остатъкът от 260 евро не е чиста печалба.
Примерът не описва действителните финансови резултати на конкретен батериен парк. Той показва защо разликата между облагане на приходите и облагане на икономическия резултат е толкова важна.
Какво предлага Министерството на енергетиката
Според информация на Българското национално радио и на БТА заместник-министър Кирил Темелков е предложил вноската от 5% да се изчислява върху положителната разлика между приходите от продажба на електроенергия и предоставени услуги, от една страна, и разходите за закупената електроенергия, от друга.
Ако използваме същия опростен пример, 5% върху положителната разлика от 800 евро биха били 40 евро вместо 540 евро.
Това е илюстрация на предложената промяна, а не окончателно прието правило. Конкретната законова формулировка ще определи кои приходи и разходи се включват.
Предложението идва на фона на необходимостта ФСЕС да осигурява средства за компенсационните механизми в енергийния сектор.
Фондът се използва за финансиране на определени компенсации за електроенергия. Следователно дискусията има две страни: необходимостта от публично финансиране и предвидимостта на условията за инвеститорите.
България вече има значителни инвестиции в батерии
Според данните, представени от АПСТЕ на 18 ноември, през последните две години в батерийни системи в България са инвестирани над 3 млрд. евро.
Организацията посочва изградени мощности над 6.3 GW и капацитет за съхранение около 20 GWh.
Тези числа са данни, цитирани от браншовата асоциация, и не представляват независимо потвърдена от GoElectric инвентаризация на всички действащи съоръжения.
АПСТЕ се позовава и на оперативни данни на Електроенергийния системен оператор за периода от 1 януари до 15 ноември 2026 г.
Според асоциацията енергията, отдадена от батериите в мрежата, е нараснала от 265 GWh до 2 354 GWh в сравняваните периоди. Това е увеличение близо девет пъти.
Съхранението придобива все по-голямо значение за българската електроенергийна система заради развитието на фотоволтаичните мощности и необходимостта производството и потреблението да се балансират.
Защо браншът възразява
АПСТЕ излага няколко основни аргумента срещу предложената вноска.
Според асоциацията промяната е въведена без достатъчно предварително обсъждане и без публичен разчет за очакваните приходи във фонда.
Организацията предупреждава също, че новото задължение може да промени финансовите условия за вече реализирани проекти, включително такива с банково и европейско финансиране.
Друг аргумент е възможността една и съща електроенергия да бъде обхваната от вноски при различни участници на пазара.
Това са позиции на браншовата организация. Те не означават, че всички прогнозирани последствия непременно ще настъпят.
От друга страна, Министерството на енергетиката защитава необходимостта от финансиране на ФСЕС и предлага изменение на основата, върху която да се начислява вноската.
Следователно спорът вече не е единствено дали трябва да има 5-процентова вноска, а и как точно да бъде изчислявана.
Ще засегне ли новата вноска домашните батерии?
Предложението е насочено към операторите на самостоятелни съоръжения за съхранение на електроенергия, които участват в енергийния пазар.
То не представлява обща такса от 5% за всяка батерия, монтирана в жилище.
Ако домакинство използва фотоволтаична система и батерия за собствено потребление, това само по себе си не го прави оператор на самостоятелен батериен парк.
При стопанска дейност, продажба на електроенергия или участие в определени пазарни услуги приложимите правила могат да бъдат различни и следва да се разглеждат според конкретния случай.
Към 20 ноември 2026 г. не е основано да се твърди, че предложението въвежда нова универсална такса върху домашните батерии.
Може ли промяната да повлияе на цените на тока?
Възможно е нова финансова тежест върху операторите на батерии да повлияе върху техните инвестиционни решения и цените, на които предлагат определени услуги.
Но от това не следва автоматично, че сметките за електроенергия на домакинствата ще се повишат.
Ефектът зависи от окончателния законов текст, поведението на пазарните участници, конкуренцията и начина, по който батериите участват на пазара.
Съхранението на електроенергия има потенциал да намалява някои ценови колебания, като премества енергия от периоди на изобилно производство към часове с по-високо търсене.
Това обаче не означава, че всяка батерийна инсталация непременно намалява крайната цена за потребителите.
Засега няма достатъчно публични данни, за да бъде изчислено колко точно би се променила цената на електроенергията в България в резултат единствено на предложената вноска.
Какво предстои
Към 20 ноември 2026 г. предложението е част от законодателната процедура по Бюджет 2027 и не бива да се представя като окончателно действащо задължение.
Парламентарната комисия по енергетика прие законопроекта на първо четене на 18 ноември с 12 гласа „за" срещу 6 „против". Пленарно гласуване на първо четене предстои.
Предстоят парламентарни решения, при които текстът може да бъде запазен, изменен или премахнат.
Най-същественият въпрос е дали вноската ще се изчислява върху всички приложими приходи, или върху положителната разлика след определени разходи.
Разликата може да е решаваща за икономиката на отделните проекти.
За България темата е особено важна, защото страната вече има значителни инвестиции в съхранение на електроенергия, а батериите са все по-тясно свързани с развитието на фотоволтаиците и стабилността на електроенергийната система.
Числовият пример в тази статия е илюстративен и не представлява прогноза за финансовите резултати на конкретен оператор. Текстът на разпоредбата е сверен с внесения на 16 ноември 2026 г. законопроект № 52-602-01-71.
Източници
- 1.
- 2.
- 3.БНР, 18 ноември 2026 г.bnrnews.bg
- 4.БНР, „Хоризонт", 19 ноември 2026 г.bnrnews.bg
- 5.
- 6.Economic.bg, 18 ноември 2026 г.economic.bg

