Гърция отваря път за 4.7 GW батерийни проекти. Заявени са над 12 GW
Министерството на околната среда и енергетиката на Гърция обяви резултатите от оценката на проектите за самостоятелни батерийни системи. Подадени са 831 заявления за 12 319 MW, но окончателните предложения за присъединяване ще бъдат ограничени до 4 700 MW. Проектите тепърва трябва да осигурят финансиране и да бъдат изградени.

Гърция направи нова стъпка към разширяване на съхранението на електроенергия. На 13 ноември 2026 г. Министерството на околната среда и енергетиката обяви резултатите от оценката на проектите за самостоятелни системи за съхранение на електроенергия (на практика батерии), които кандидатстват за присъединяване към електрическата мрежа.
Инвеститорите са подали 831 заявления с обща мощност 12 319 MW, но следващият етап предвижда окончателни предложения за присъединяване за най-много 4 700 MW.
Това не означава, че Гърция вече е изградила 4.7 GW нови батерии. Проектите тепърва трябва да преминат през следващите процедури, а впоследствие да осигурят необходимото финансиране и да бъдат реализирани.
Заявени са над два пъти повече мощности от предвидения лимит
От общо 831 заявления, 221 проекта с мощност 10 521 MW са поискали присъединяване към електропреносната мрежа. Останалите 610 заявления, за общо 1 798 MW, са насочени към електроразпределителната мрежа.
След оценката са съставени списъци с проекти за общо 7 770.76 MW, изготвени при двойния размер на наличните лимити. Те включват повече мощности, но окончателните предложения за присъединяване ще бъдат ограничени до 4 700 MW.
Следващата стъпка е операторите ADMIE и DEDDIE да започнат издаването на предложенията според установения ред, техническата възможност за присъединяване и ограниченията за концентрация на проекти.
Защо Гърция инвестира в съхранение на енергия?
Батерийните системи позволяват електроенергията да бъде съхранявана в часовете, когато производството е високо, и използвана по-късно.
Това придобива особено значение при увеличаващия се дял на фотоволтаиците. Когато слънчевите централи произвеждат повече, отколкото мрежата може да поеме, част от производството може да бъде ограничено.
В официалното съобщение гръцкото министерство посочва именно намаляването на тези ограничения, по-доброто използване на възобновяемата енергия и гъвкавостта на електроенергийната система като основни цели.
Трябва обаче да се прави разлика между мощност и капацитет за съхранение. Обявените 4.7 GW показват потенциалната мощност на проектите. Без данни за енергийния им капацитет в GWh не може да се определи колко часа биха могли да подават електроенергия.
Какво е значението за България?
Развитието в Гърция е част от по-широка регионална тенденция, при която съхранението на енергия започва да заема все по-важно място наред с новите фотоволтаични мощности.
В България също се развиват големи батерийни проекти. На 2 ноември 2026 г. Европейската банка за възстановяване и развитие обяви финансиране за нова батерийна система в Тенево, област Ямбол, с мощност 246 MW и капацитет 512.5 MWh.
Двата случая обаче не са пряко съпоставими. В Гърция става дума за национална процедура за присъединяване на множество бъдещи проекти, докато в Тенево има конкретна инвестиция с договорено финансиране.
Новината от Гърция сама по себе си не доказва, че цените на електроенергията в България ще намалеят. За подобен ефект значение имат действително изградените мощности, пазарните условия и работата на електроенергийните мрежи.
По-важното е, че съседните пазари започват да изграждат инфраструктура не само за производство на възобновяема електроенергия, но и за нейното съхранение.
Източници
- 1.
- 2.

