Прескочи към съдържанието

България внася ток от Гърция през деня и го изнася обратно вечер. Батериите променят пазара

България все по-често внася електроенергия от Гърция през светлата част на деня и я изнася в обратната посока вечер. Анализ на Европейската комисия от октомври 2026 г. показва как фотоволтаиците и над 16 GWh батерийно съхранение променят търговията с електроенергия в Югоизточна Европа.

Стелиян Денев
· 4 мин четене
Два бели контейнера с батерийни системи Tesvolt върху бетонови основи до трафопост в Райнек, Швейцария, със зелен хълм и дървета зад тях.
Илюстративна снимка на батерийна система за съхранение на електроенергия в Райнек, Швейцария. Изображението е преоразмерено от оригинала. Изображение: Kecko / Wikimedia Commons, CC BY 2.0.

България все по-често внася електроенергия от Гърция през светлата част на деня и я изнася в обратната посока вечер, когато потреблението и цените обикновено се повишават. Анализ на Европейската комисия показва как бързото развитие на фотоволтаиците и батерийните системи променя търговията с електроенергия в Югоизточна Европа.

През август 2026 г. вносът от Гърция е достигал приблизително 750 MW около обяд, докато около 20:00 ч. България е изнасяла към южната си съседка около 700 MW.

Данните са от фактшийта на Европейската комисия за въздействието на Плана за възстановяване и устойчивост върху енергийния преход на България, публикуван през октомври 2026 г.

Само за две години посоката на търговията се е обърнала

През август 2024 г. България е изнасяла към Гърция до приблизително 800 MW през деня, а във вечерните часове по-често е внасяла електроенергия.

Две години по-късно картината е различна.

Според анализа на Европейската комисия през август 2026 г. България вече е нетен вносител от Гърция в голяма част от дневните часове, но вечер посоката на обмена се обръща.

Обяснението е свързано с растящите количества слънчева електроенергия в региона и значително увеличения капацитет за съхранението ѝ в България.

Когато през деня има изобилие от соларно производство, електроенергията може да се купува на по-ниски цени и част от нея да се съхранява в батерии. Вечер, когато слънчевото производство намалява, съхранената енергия може да бъде върната в мрежата.

Това създава възможност България не само да използва електроенергията за собственото си потребление, но и да я изнася към съседните пазари.

Посочените стойности от 750 и 700 MW са мощности на трансграничните потоци в определени часове, а не дневни количества електроенергия. Те не означават и че точно същото количество внесена енергия непременно се изнася обратно.

България вече разполага с над 16 GWh батерийно съхранение според ЕК

Европейската комисия посочва над 16 GWh батериен капацитет в България в своя октомврийски анализ.

Мащабът е значителен: батериите вече могат да участват осезаемо в балансирането на електроенергийната система, като поемат част от излишното производство през деня и отдават енергия в часовете с по-високо търсене.

Разрастването на фотоволтаичните мощности е също толкова съществено.

Между 2021 и 2026 г. инсталираната соларна мощност в България е нараснала от приблизително 1.3 GW до 7.2 GW. Делът на слънчевата енергия в националното производство е достигнал около 21% през първите осем месеца на 2026 г.

Според Комисията европейското финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост е подпомогнало приблизително половината от увеличението на соларните мощности.

В България вече се развиват и нови големи проекти за съхранение. Един от примерите е батерийният комплекс край Тенево, за чието разширение ЕБВР обяви финансиране през ноември.

Вечерните ценови пикове са значително по-ниски

Според анализа на Европейската комисия батериите и разширяването на възобновяемото производство допринасят за ограничаване на големите колебания в цените на електроенергията.

През август 2024 г. вечерните борсови цени са достигали приблизително 150% над средната дневна цена. През август 2026 г. тази разлика е била около 40%.

Това не означава, че електроенергията е поевтиняла с определен фиксиран процент за всички потребители. Сравнението показва промяна в колебанията на цените на едро в рамките на денонощието, а не директно намаление на сметките на домакинствата.

Комисията разглежда и хипотетичен сценарий, при който вечерните цени през 2026 г. биха могли да бъдат с до 150 евро за MWh по-високи, ако вътредневните им колебания бяха останали като през 2024 г.

Това е моделна оценка, а не независимо измерена икономия или установено намаление на цената, причинено единствено от батериите.

Българските батерии подпомагат и съседните държави

Ефектът не се ограничава само до отношенията с Гърция.

Докладът отчита и засилен износ към Румъния в пиковите часове през август 2026 г. В определени периоди България е изнасяла приблизително 1 GW повече мощност към северната си съседка в сравнение с аналогични часове през август 2024 г.

Това е помогнало на румънската електроенергийна система при ограничения в производството на атомната централа Черна вода, свързани с условията на засушаване.

Европейската комисия подчертава, че резултатите са следствие не само от изграждането на батерии, но и от инвестициите в електропреносната мрежа, междусистемните връзки и свързването на националните пазари на електроенергия.

Какво означава това за България?

Страната постепенно променя ролята си в регионалния енергиен пазар.

Вместо да разчита единствено на производството и незабавната продажба на електроенергия, България разполага с все повече възможности да съхранява част от нея и да я използва или продава в по-подходящ момент.

Това може да подпомогне интегрирането на нови фотоволтаични централи, да ограничи част от ценовите колебания и да увеличи гъвкавостта на електроенергийната система.

Има обаче и ограничения. Батериите имат крайна продължителност на работа, загуби при зареждане и разреждане и нужда от подходяща електропреносна инфраструктура. Икономическата им ефективност зависи и от разликите между цените в отделните часове.

Данните на Европейската комисия показват, че влиянието на батерийното съхранение в България вече се вижда не само в инвестиционните планове, а и в реалните трансгранични потоци на електроенергия.

Източници

  1. 1.
    Европейска комисия, фактшийт „Impact of the RRF on Bulgaria’s energy transition", октомври 2026 г. (на английски). Потоците с Гърция: до 750 MW внос по обяд и около 700 MW износ в 20:00 ч., срещу до 800 MW износ през деня през август 2024 г. (стр. 9); над 16 GWh батерии (стр. 6); соларните мощности от 1.3 до 7.2 GW и дял от 4 до 21% (стр. 2); вечерните пикове от 150% към 40% и моделната оценка до 150 евро за MWh (стр. 8); износът към Румъния при ограниченията в Черна вода (стр. 9).първоизточникreforms-investments.ec.europa.eu
  2. 2.

Бюлетин

GoElectric седмицата

Промените при цените, субсидиите и моделите: всеки петък, кратко и без излишен шум.

С абонирането се съгласяваш да получаваш „GoElectric седмицата" всеки петък. Можеш да се отпишеш по всяко време. Вижте нашата Политика за поверителност.