България внася ток от Гърция през деня и го изнася обратно вечер. Батериите променят пазара
България все по-често внася електроенергия от Гърция през светлата част на деня и я изнася в обратната посока вечер. Анализ на Европейската комисия от октомври 2026 г. показва как фотоволтаиците и над 16 GWh батерийно съхранение променят търговията с електроенергия в Югоизточна Европа.

България все по-често внася електроенергия от Гърция през светлата част на деня и я изнася в обратната посока вечер, когато потреблението и цените обикновено се повишават. Анализ на Европейската комисия показва как бързото развитие на фотоволтаиците и батерийните системи променя търговията с електроенергия в Югоизточна Европа.
През август 2026 г. вносът от Гърция е достигал приблизително 750 MW около обяд, докато около 20:00 ч. България е изнасяла към южната си съседка около 700 MW.
Данните са от фактшийта на Европейската комисия за въздействието на Плана за възстановяване и устойчивост върху енергийния преход на България, публикуван през октомври 2026 г.
Само за две години посоката на търговията се е обърнала
През август 2024 г. България е изнасяла към Гърция до приблизително 800 MW през деня, а във вечерните часове по-често е внасяла електроенергия.
Две години по-късно картината е различна.
Според анализа на Европейската комисия през август 2026 г. България вече е нетен вносител от Гърция в голяма част от дневните часове, но вечер посоката на обмена се обръща.
Обяснението е свързано с растящите количества слънчева електроенергия в региона и значително увеличения капацитет за съхранението ѝ в България.
Когато през деня има изобилие от соларно производство, електроенергията може да се купува на по-ниски цени и част от нея да се съхранява в батерии. Вечер, когато слънчевото производство намалява, съхранената енергия може да бъде върната в мрежата.
Това създава възможност България не само да използва електроенергията за собственото си потребление, но и да я изнася към съседните пазари.
Посочените стойности от 750 и 700 MW са мощности на трансграничните потоци в определени часове, а не дневни количества електроенергия. Те не означават и че точно същото количество внесена енергия непременно се изнася обратно.
България вече разполага с над 16 GWh батерийно съхранение според ЕК
Европейската комисия посочва над 16 GWh батериен капацитет в България в своя октомврийски анализ.
Мащабът е значителен: батериите вече могат да участват осезаемо в балансирането на електроенергийната система, като поемат част от излишното производство през деня и отдават енергия в часовете с по-високо търсене.
Разрастването на фотоволтаичните мощности е също толкова съществено.
Между 2021 и 2026 г. инсталираната соларна мощност в България е нараснала от приблизително 1.3 GW до 7.2 GW. Делът на слънчевата енергия в националното производство е достигнал около 21% през първите осем месеца на 2026 г.
Според Комисията европейското финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост е подпомогнало приблизително половината от увеличението на соларните мощности.
В България вече се развиват и нови големи проекти за съхранение. Един от примерите е батерийният комплекс край Тенево, за чието разширение ЕБВР обяви финансиране през ноември.
Вечерните ценови пикове са значително по-ниски
Според анализа на Европейската комисия батериите и разширяването на възобновяемото производство допринасят за ограничаване на големите колебания в цените на електроенергията.
През август 2024 г. вечерните борсови цени са достигали приблизително 150% над средната дневна цена. През август 2026 г. тази разлика е била около 40%.
Това не означава, че електроенергията е поевтиняла с определен фиксиран процент за всички потребители. Сравнението показва промяна в колебанията на цените на едро в рамките на денонощието, а не директно намаление на сметките на домакинствата.
Комисията разглежда и хипотетичен сценарий, при който вечерните цени през 2026 г. биха могли да бъдат с до 150 евро за MWh по-високи, ако вътредневните им колебания бяха останали като през 2024 г.
Това е моделна оценка, а не независимо измерена икономия или установено намаление на цената, причинено единствено от батериите.
Българските батерии подпомагат и съседните държави
Ефектът не се ограничава само до отношенията с Гърция.
Докладът отчита и засилен износ към Румъния в пиковите часове през август 2026 г. В определени периоди България е изнасяла приблизително 1 GW повече мощност към северната си съседка в сравнение с аналогични часове през август 2024 г.
Това е помогнало на румънската електроенергийна система при ограничения в производството на атомната централа Черна вода, свързани с условията на засушаване.
Европейската комисия подчертава, че резултатите са следствие не само от изграждането на батерии, но и от инвестициите в електропреносната мрежа, междусистемните връзки и свързването на националните пазари на електроенергия.
Какво означава това за България?
Страната постепенно променя ролята си в регионалния енергиен пазар.
Вместо да разчита единствено на производството и незабавната продажба на електроенергия, България разполага с все повече възможности да съхранява част от нея и да я използва или продава в по-подходящ момент.
Това може да подпомогне интегрирането на нови фотоволтаични централи, да ограничи част от ценовите колебания и да увеличи гъвкавостта на електроенергийната система.
Има обаче и ограничения. Батериите имат крайна продължителност на работа, загуби при зареждане и разреждане и нужда от подходяща електропреносна инфраструктура. Икономическата им ефективност зависи и от разликите между цените в отделните часове.
Данните на Европейската комисия показват, че влиянието на батерийното съхранение в България вече се вижда не само в инвестиционните планове, а и в реалните трансгранични потоци на електроенергия.
Източници
- 1.
- 2.

