Прескочи към съдържаниетоКнига + EV Lens9,90 €

България има 4 653 зарядни точки, а почти половината са за бързо зареждане

Данните на Европейската комисия за третото тримесечие на 2026 г. дават 2 520 точки за променлив ток и 2 133 за постоянен. Делът на бързите е над два пъти по-висок от средния за ЕС, но Румъния има над два пъти повече точки от нас.

Стелиян Денев
· 5 мин четене
Стълбовидна диаграма на публичните зарядни точки в България по тримесечия от началото на 2020 г. до третото тримесечие на 2026 г., с разделение между точките за променлив и за постоянен ток, която показва нарастване от 139 до 4 653 точки
Ръстът на мрежата по тримесечия, с дела на бързото зареждане, по данни на EAFO за септември 2026 г. Изображение: GoElectric.bg по данни на EAFO

България има 4 653 публично достъпни зарядни точки за електромобили към третото тримесечие на 2026 г. Почти половината от тях, 2 133 точки, са за постоянен ток, тоест за бързо зареждане. Това прави дял от 45.8% при 19.2% средно за Европейския съюз. Структурата на българската мрежа се различава съществено от европейската: у нас бързите точки са почти колкото бавните, докато в ЕС на всяка бърза точка се падат над четири бавни.

Числото, което европейският бюлетин не даде

Данните са от базата на Европейската обсерватория за алтернативни горива (EAFO) на Европейската комисия, която публикува по държави отделни тримесечни стойности за точките за променлив и за постоянен ток. Отчетният период е септември 2026 г.

Това уточнение има значение, защото когато в края на октомври отчетохме 1 176 554 публични зарядни точки в целия Европейски съюз, се наложи да напишем, че бюлетинът на EAFO не дава в текста си отделен брой за България и затова нашият дял не може да се изведе от европейската сума. Това беше вярно за бюлетина. Базата по държави обаче дава тези числа и точно те са по-долу. Европейската сума се получава от същата база: 950 397 точки за променлив ток и 226 157 за постоянен.

Публично достъпни зарядни точки по класификацията на Регламента AFIR, трето тримесечие на 2026 г. Броевете са по данни на EAFO, а дяловете са изчислени от нас, защото обсерваторията публикува броеве, а не дялове.
ДържаваОбщо точкиЗа променлив токЗа постоянен токДял на постоянния ток
България4 6532 5202 13345.8%
Румъния10 4425 2665 17649.6%
Гърция8 5286 5032 02523.7%
Европейски съюз (27)1 176 554950 397226 15719.2%

Защо структурата има значение, а не само броят

Точка за променлив ток и точка за постоянен ток вършат различна работа. Бавната се ползва там, където автомобилът стои дълго: вкъщи, на работното място, на хотела. Бързата се ползва там, където шофьорът иска да продължи след 20 или 30 минути, тоест по магистралите и на големите пътни артерии.

Мрежа, в която почти половината точки са бързи, е изградена по-скоро за допълване на пробега в движение, отколкото за престой през нощта. За част от българските шофьори това е предимство, защото голяма част от хората у нас живеят в сгради без гараж и без собствено място за паркиране, където бавното зареждане е най-трудно за организиране.

Предимството обаче си има цена. Бързото зареждане на публична станция почти винаги е по-скъпо за киловатчас от бавното зареждане вкъщи, така че мрежа с подчертан дял бързи точки не прави електромобила по-евтин за поддръжка. Прави го по-използваем без домашно зареждане.

Румъния има над два пъти повече точки

Високият дял бързи точки не е българска особеност. Румъния е на 49.6%, тоест още по-подчертано от нас, и двете държави са далеч над средното за ЕС. Това е регионална закономерност, а не нещо, с което България се отличава сама.

Съпоставката по размер обаче е в обратната посока. Румъния има 10 442 точки срещу нашите 4 653, тоест над два пъти повече, при съпоставимо по големина население. Гърция пък е изградила мрежата си по друг начин: 8 528 точки, но само 23.7% от тях за постоянен ток, което е близо до европейската картина и е добре да се има предвид при пътуване на юг.

Бързите точки растат двойно по-бързо от бавните

За една година общият брой точки у нас е нараснал с 21.7%, от 3 822 през третото тримесечие на 2025 г. до 4 653 сега. Разбивката показва откъде идва ръстът: точките за постоянен ток са се увеличили с 33.6%, а тези за променлив ток с 13.2%. Бързата инфраструктура расте приблизително два пъти и половина по-динамично от бавната, което обяснява и защо делът ѝ продължава да се покачва.

В по-дълъг план разликата е още по-видима. В началото на 2020 г. базата на обсерваторията отчита 139 точки за България, от които 22 за постоянен ток. Днес точките са около 33 пъти повече, а бързите са се увеличили близо 97 пъти.

Какво се променя на 15 ноември

Числата в тази статия се отнасят за септември 2026 г. Обсерваторията обявява, че следващото ѝ обновяване е на 15 ноември 2026 г. и ще съдържа данните за октомври, така че този отчет ще бъде надграден дни след публикуването му. Статистиката подлежи и на последващи ревизии, затова разликата между две поредни стойности не е равна на броя новоизградени точки.

И както при всеки общ показател, броят точки не замества проверката на конкретния обект. Преди по-дълъг маршрут проверете разположението на станциите, мощността, съвместимостта на конекторите и начина на плащане.

Как са получени числата: броевете за България, Румъния, Гърция и ЕС27 са прочетени от базата с инфраструктурни данни на EAFO на 11 ноември 2026 г., по класификацията на Регламента AFIR, за отчетен период септември 2026 г. Дяловете и процентите на изменение са изчислени от нас по тези броеве, тъй като обсерваторията публикува броеве, а не дялове.

Източници

  1. 1.
  2. 2.
  3. 3.
  4. 4.